152 години от обесването на Васил Левски! 152 години жива идея за свобода! 152 години Безсмъртие!

В СУ „Христо Смирненски“, гр. Гулянци се проведе възпоменателна церемония с участието на учениците от начален, прогимназиален и гимназиален етап.

Васил Левски е български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор  и ръководител на българското националноосвободително движение

Той е участник в Първа българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867). През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868).

Васил Левски осъществява две обиколки в България – първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората – от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България – в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот.

През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април – 4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи.

На 27 декември (стар стил) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче. От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага  да бъде осъден на смърт. На 22 януари (ст. ст.) със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари (ст. ст.),18 февруари (нов стил) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти.

И пак е 18 февруари.

С цветя в ръцете, чинно коленичим.

Изплакала очите си – България,

все още чака своя син обичан.

Усетила как тежките му стъпки

отекват през едно превратно време,

тя вижда Левски да върви по пътя

и българи да падат на колене.

За прошка молим. Дълго и горещо.

С ръце високо вдигнати към Бога.

Нали за нас, душата го болеше –

издъхвайки, въздъхнал бе:

– НАРОДЕ ????

И днес върви. Земята гневно тръпне,

потресена от дребните ни страсти.

Обичаме героите си – мъртви.

Живеем тихо. Кротки. Безучастни.

Но идва Левски… Идва да ни пита

за болната ни съвест. За куража.

За кривиците в мислите ни скрити,

за раните от алчната ни жажда…

При нас се връща. Влиза във сърцата

да търси в тях възкръсналата вяра.

Върху която няма отпечатък

със дата 18 Февруари.

Александър Калчев