ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БУДИТЕЛИ!
На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Така в България отдаваме почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на българската нация и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи съставителят на „История Славянобългарска” Паисий Хилендарски. Със своето дело през 1762 г. той поставя основата за изграждането на българската национална идея.
Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудните за българите времена на Османското иго, той пише книги за просвета и работи за политическото освобождение на България.
Следва плеяда от велики българи, отдали живота си за българската нация: Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици будители за свободата на България.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на Царство България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
От 1923 г. с указ на цар Борис III първи ноември е обявен за общонационален празник в памет на борците за свободата на България. През 1945 г. честванията на този светъл празник са спрени от тоталитарната власт.
Едва със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на почит към народните будители.
Вече ХХI век идва също със своите страхове и вини, с очаквания или не/осъществявания. Днес сънищата са други – тревогите също. Плащат ни апатията, неразбирането и неоценката, привикването, уседналостта, безпроблемието, отказът от действие или заличаването на културни традиции.
Днес сякаш няма спящи, но все по-осезателно се усеща нуждата от едно ново будителство, от една нова светла пробуда. Все повече се усеща нуждата от засилване на ролята на науката, затова не е случайно, че вече 27 години 1 ноември е и Ден на българския учен. Отново е нужна консолидация на духовни водачи – учени откриватели, учители, просветители, за да можем ние, българите, да опазваме своята национална идентичност в един мощно глобализиращ се свят. Няма кой да се бори за нашата идентичност, трябва да го направим ние сами.
И ако през XIX век будителството поема основната задача „да направим първо българи, а сетне България“, ако тогава са стряскани българите от повика „Събудете се поне оттука натам!“, то, след драмите и катаклизмите на ХХ век, днес – в първите десетилетия на XXI век – едно изправящо се будителство трябва да бие тревога: да се опази културната ни памет, да не унива духът ни, да служим на едно често разделящо се общество, но да не допуснем бездуховно бъдеще!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БУДИТЕЛИ!
